Как не съм разбрала?! Съпругът ми имал две семейства!
Вярвах му безусловно. Със Стоил имахме щастливо семейство и две прелестни деца. Аз бях продавачка в хранителен магазин, а неговата работа беше обвързвана с доста командировки. Той пътуваше непрекъснато даже в събота и неделя.
С годините се помирих с дългите му отсъствия, тъй като го обичах и знаех, че държи на работата си. Все още се ядосвах обаче, когато всяко лято, вместо да вървим дружно на море, аз сама водех децата, защото Стоил беше зает най-вече през този сезон.
За десетте години, в които бяхме семейство, мъжът ми нито един път не разсъни моето съмнение и не провокира ревността ми.
Беше благ и грижлив към мен и момчетата. Затова му имах вяра безусловно.
Когато тръгваше на дълъг път, брачният партньор ми предпочиташе да пътува с нашата кола, вместо със служебната. Казваше, че по този начин се усеща по-сигурен. Стоил беше съвършен водач и в никакъв случай не се притеснявах, когато беше зад кормилото.
Може би по тази причина, когато ми се обадиха, че на железопътен прелез трен е блъснал колата ни и той е умрял на място, взех решение, че има неточност и не можех да допускам, че става въпрос за моя мъж.
Той ме е излъгал
После обаче осъзнах страшната истина и в оня момент имах възприятието, че животът ми свърши. Ако знаех обаче какво още ме очаква…
Това, което ми се стовари след това, беше по-страшно и от гибелта на брачна половинка ми.
Месец след погребението на вратата ми позвъни млада дама, с дете в инвалидна количка, и се показа като брачната половинка на Стоил.
Когато й споделих, че очевидно има някаква неточност, тъй като аз съм неговата брачна половинка, тя не повярва. Беше уверена, че съм сестра му. Оказа се, че с нея той е живял на фамилни начала, само че беше признал момиченцето за свое дете и му беше дал името си.
Поканих я да влезе и в диалога, който организирахме, имаше сълзи, упреци, обвинявания.
Но защо ни бяха всички тези разправии, в случай че мъжът, когато оспорвахме, беше мъртъв! Осъзнах, че моят Стоил беше водил лицемерен живот дълги години и множеството му командировки са били прикритие да посещава болното си дете.
Не можех да му се дразня, даже му свалях шапка, че макар прегрешението си да има две фамилии, не беше се отрекъл от детето си неработоспособен. Когато се поуспокои, другата му жена си потегли, отвеждайки дребната.
Седмица по-късно ми се обадиха от полицията и ми споделиха, че тя се е хвърлила под влака на същия оня прелез, на който живота си изгуби и Стоил.
В предсмъртното си писмо беше показала мен като родственик и аставник за осиротялата си щерка. Така внезапно се снабдих и с момиченце.
Сега имам три деца – двете ми момчета и дребната Снежа. Тя е същинско ангелче, в чиито очи виждам своя Стоил.
Всяка нейна усмивка стопява болката в нараненото ми сърце. Синовете ми я одобриха безусловно като своя родна сестра и се грижат с доста внимание и обич за нея.
Опитвам се да схвана какво се е случило със Стоил и за какво – откакто имаше мен и момчетата – е потърсил обич и другаде, създавайки редом семейство. Не се питах обаче коя от нас е заемала първо място в сърцето му – аз или майката на Снежа, тъй като – сигурна съм – обичал е и двете ни…
Ирина
Инфо:Личнa дpaмa
Снимка: Pixabay.com
